Депозитни продукти*
1. Какво представлява разплащателната сметка?
Разплащателната сметка е сметката, която банката води за съхранение на пари на свой клиент, като той може да тегли и внася, да нарежда суми и получава средства по всяко време, без ограничение, поради което лихвата по разплащателната сметка е по-ниска в сравнение с тази, която банката би предложила на клиента по срочен или спестовен депозит /влог/. Възможно е банките да предлагат на клиентите си по-високи лихви по разплащателни сметки, но това обикновено е свързано с някакво условие, например изискване за минимална сума за откриване на сметката, за превод на работна заплата по нея и други. Разплащателните сметки се използват основно за извършване на разплащания от клиентите.
От 2017 г. физическите лица, клиенти на банки, могат да откриват платежна сметка за основни операции. Тази сметка се открива в български левове и чрез нея могат да се извършват определени услуги, безплатно или срещу приемливи такси, независимо от броя платежни операции, извършени от сметката. Приемливите такси трябва да са по-ниски едновременно от средния размер на таксите, събирани от банките в страната от потребители за всяка от услугите, публикувани на Интернет страницата на БНБ и най-ниския размер на таксите, които съответната банка прилага по тарифа за всяка от съответните услуги, предоставяни по разплащателни сметки. Всички банки, лицензирани от БНБ и клонове на банки, осъществяващи дейност на територията на страната, които предоставят платежни услуги на потребители, следва да предлагат платежна сметка за основни операции.
2. Какво представляват срочните депозити?
Срочните депозити възникват с откриването на депозитна сметка, като за целта се сключва договор с Банката, съгласно който клиентът депозира в Банката определена сума пари за предварително фиксиран период, а тя се задължава да изплати определената лихва в определен момент /края на този период, авансово или в друг предварително определен момент, напр. на края на всеки месец/.
Срочните депозити имат фиксиран срок, за който е в сила лихвеният процент, договорен между банката и нейния клиент. Лихвеният процент по срочните депозити е по-висок от този по разплащателната сметка и обикновено той нараства с увеличаване на срока на депозита, например 6 месеца, 1 година и т.н., за който клиентът е сключил договора. Ако депозитът бъде изтеглен по-рано от договорения срок, клиентът обикновено губи лихвата по депозита или част от нея. Ако клиентът иска да внесе допълнителни средства по срочния депозит, е добре да се поинтересува, дали в договора, който е сключил с банката, съществува възможност за довнасяне по всяко време до изтичане срока на депозита, без това да нарушава договорената лихва. Прието е лихвата по депозита да се обявява на годишна база, като проста лихва, а не за срока на депозита. Така например, ако е сключен договор за 3-месечен депозит и годишната лихва е 4%, на датата на изтичане срока на депозита /на падежа/, лихвата, която ще се получи, е 1% върху главницата по депозита.
3. Какво представляват спестовните влогове /депозити/?
Спестовните влогове /депозити/ се откриват за съхранение на средства на клиенти срещу издаване на лична спестовна книжка на клиента или документ, съдържащ идентични данни. Сметката, която банката открива по спестовен влог /депозит/ на клиент, обикновено е безсрочна, т.е. клиентът може да тегли и внася пари по всяко време. Възможно е, обаче, банката да предвиди период на предизвестие, което означава, че е необходимо клиентът да заяви намерението си да тегли пари от своя спестовен влог предварително. Въпреки, че спестовните влогове приличат на разплащателните сметки, обикновено при спестовните влогове има някакво условие или събитие, което трябва да настъпи, за да може клиентът да изтегли натрупаната сума по влога /депозита/, поради което и лихвата по спестовните влогове обикновено е по-висока от тази по разплащателните сметки. Като такъв вид депозит в миналото бяха популярни т.нар. „детски влогове“, които все още се предлагат от някои банки.
4. Какво представляват овърнайт депозитите?
Овърнайт депозитите са депозити със срок от 1 ден. Обикновено тези депозити се правят от корпоративни или институционални клиенти на банките за големи по размер суми. Лихвеният процент по овърнайт депозитите обикновено е по-висок от този по разплащателната сметка /безсрочния депозит/.
5. Какво представляват структурираните депозити?
Структурираните депозити все още не са типични за българския банков пазар, но се предлагат от някои банки. Тези депозити съчетават в себе си характеристиките на класическия депозит с инвестиция на капиталовия пазар. Плащането на лихва или премия по тези депозити е в зависимост от индекс или комбинация от индекси, финансов инструмент или комбинация от финансови инструменти, стока или комбинация от стоки или други материални или нематериални незаменяеми активи, валутен курс или комбинация от валутни курсове или други подобни фактори.
6. Какво означава салдо и движение по сметка?
Салдо по сметка означава сумата на паричните средства по сметката на клиента към определена дата. Всички входящи и изходящи парични потоци, в резултат на наредени и получени преводи по сметката, теглене и внасяне на средства, както и покупко-продажба на валута по сметката, се наричат движение по сметката на клиента.
7. Какво представлява падеж на депозит?
Падеж на депозит представлява датата, на която изтича договорът за депозит, като тази дата е фиксирана в договора с клиента. Това е датата, на която е начислен пълния размер на договорената по депозита лихва и клиентът може да разполага свободно с парите от депозита. Така например, след като депозитът е падежирал клиентът може да тегли и да довнася средства, да променя срока по депозита, да го преоформя в друг вид депозит.
8. Каква е разликата между проста и капитализирана /сложна/ лихва?
Простата лихва се изчислява само върху главницата на паричните средства, като натрупаната лихва за съответния период не се добавя към главницата. За разлика от простата лихва, капитализираната, или сложната лихва, се получава, като към главницата се добави натрупаната лихва от предходния период и по този начин тя носи доход за следващите периоди, заедно с главницата.
