Банковата система в България през 2017г. – основни акценти

През 2017г. банковият сектор показва солидна устойчивост, здрава капиталова адекватност, висока рентабилност и стабилно развитие, на фона на растящи кредитен портфейл и привлечен депозитен ресурс. Подкрепа за това оказва основно благоприятното състояние на икономиката на България, характеризиращо се с по-бърз растеж от средния за европейската и световната икономика, ниска безработица и растящи доходи, въпреки ефектите, които ниските лихвени проценти и регулаторната среда оказват върху банковата система.

Към 31 декември 2017г. в България работят 27 банки, като пет от тях са клонове на чуждестранни банки. Общата сума на активите им нараства с 6,2% до 97,8 млрд. лв. (50 млрд. евро) към 31 декември 2017г. спрямо същия период на 2016г.

Източник: БНБ
Източник: БНБ

Делът на кредитите и вземанията от общите активи се повишава до 61%, в сравнение с 60,7% в края на декември 2016г. Делът на паричните средства се покачва до 19,9% от 19,7%, а този на финансовите инструменти намалява от 14,7% до 14,3%.

Кредитният портфейл на банковата система расте с отчетливи темпове, вследствие на ниските лихвени проценти по кредитите и повишеното търсене на кредити. Отчитането на растежа на кредитирането вече не се влияе от изчистените и продадени от банките кредити и той е все по-видим и все по-бърз след приключилите през август 2016г. проверка на качеството на активите и стрес тестове на банковата система.

Депозитите, привлечени от банките, продължават своя растеж. В края на декември 2017г. тяхната сума достига 72,383 млрд. лв. (37 млрд. евро), или 73,8% от БВП, въпреки ниските нива на лихвените проценти. Това е доказателство за доверието към системата и е резултат от все още високата склонност за спестяване от страна на домакинствата, които държат приблизително две трети от депозитите в банковата система (66,1%).

В края на декември 2017г. съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (т.нар. CET 1) за цялата банкова система е 20,41%, колкото беше към края на декември 2016г., а съотношението на обща капиталова адекватност нараства до 22,08% от 20,88%. CET 1 и общата капиталова адекватност са значително над минималните регулаторни изисквания на системно ниво, а също така и над средните равнища за европейските банки, които са 14,32% и 17,98%, съответно, по данни на ЕЦБ към септември 2017г. Коефициентът на ликвидни активи, изчисляван по Наредба № 11 на Българска народна банка (БНБ), се покачва до 38,97% от 38,24%, колкото бе към 31 декември 2016г. Показателят е значително по-висок спрямо препоръчителните от БНБ 20%.

Концентрацията в сектора остава висока. Петте най-големи банки, които, според класификацията на управление „Банков надзор“ на БНБ, попадат в т.нар. първа група банки, формират 55,9% от общия размер на активите в банковата система. В края на 2016г. пазарният им дял бе 57,3%. Към 31 декември 2016г. пазарният дял на банките от втора група нараства от 40,3% до 41,7%, а този на трета група, в която влизат клоновете на чуждестранните банки, остава непроменен на 2,4%, в сравнение с една година по-рано.

Източник: БНБ, собствени изчисления
Източник: БНБ, собствени изчисления

През 2017г. кредитният риск продължава да определя тенденциите и поведението на банките, опериращи на българския пазар. Предизвикателствата пред банковия сектор в Европейския съюз са свързани основно с финансирането на икономиката и слабия икономически сектор. Банките в Европа представляват различни бизнес модели, нивото на конкуренция между тях е високо и те се стремят към разработване и предлагане на иновативни продукти и услуги. Банките са ориентирани към създаване на дългосрочни взаимоотношения с клиентите, основаващи се на доверие, което се възприема като предимство за банките спрямо капиталовия пазар. Настоящите предизвикателства са свързани с подобряване на рентабилността чрез намаляване на разходите, на фона на ниските лихвени маржове, разумно управление на кредитния риск и полагане на усилия за повишаване на ефективността, включително и чрез консолидация.

На този фон, през 2017г. беше сключена сделката между белгийската KBC, едноличен акционер в СИБАНК ЕАД, попадаща във втора група, и гръцката National Bank of Greece за придобиването на дъщерната й Обединена българска банка АД, намираща се в първа група банки. Вливането на СИБАНК в Обединена българска банка бе факт през февруари 2018г., което поставя новата банка на трето място по размер на активите. В началото на 2018г. Столична община продаде мажоритарния си дял от 67,65% в Общинска банка АД, която се намира във втора група банки, на Novito Opportunities Fund AGmvK. През 2018г. се очаква да приключи и сделката по продажбата на 100% от капитала на ТБ „Виктория“ ЕАД, която също е във втора група. От началото на 2018г. дейността на клона на Isbank AG, намираща се в трета група банки, бе преустановена.

Предприетите от банките активни действия по прочистване на портфейлите водят до осезаемо намаление на дела и размера на необслужваните кредити. Към 31 декември 2017г. обемът на необслужвани кредити (без централни банки и кредитни институции) се свива до 5,65 млрд. лв. (2,89 млрд. евро), или до 10,07% като дял, като тенденцията за спад продължава.

Ръстът на кредитирането, по-доброто качество на кредитния портфейл, по-ниските разходи за обезценки и понижаващите се лихвени проценти влияят върху финансовия резултат на сектора. Нетният лихвен доход отчита спад от 4,6% на годишна база до 2,67 млрд. лв. (1,37 млрд. евро), спрямо 2,81 млрд. лв. (1,42 млрд. евро) към края на 2016г. Нетният доход от такси и комисиони е с 8,1% повече спрямо края на 2016г. и достига до 995,7 млн. лв. (509 млн. евро). Вследствие на това, реализираната към 31 декември 2017г. неодитирана печалба на банковата система е 1,17 млрд. лв. (598,2 млн. евро), при 1,262 млрд. лв. (645,3 млн. евро) година по-рано. Следва да се има предвид, че финансовият резултат на системата за 2016г. бе повлиян от еднократни фактори, един от които е извънредният приход за банките от сделката между Visa Europe и Visa Inc. Еднократният ефект, оценен от БНБ на 186 млн. лв. (95,1 млн. евро), бе факт през юни 2016г. Изключвайки еднократният ефект върху печалбата през 2016 г., произтичащ от сделката Visa Europe и Visa Inc, може да се твърди, че нетната печалба на сектора за 2017г. всъщност расте с 9% на годишна база.

Източник: БНБ, собствени изчисления

Към 31 декември 2017г. нивото на показателя за възвръщаемост на активите (ROA) намалява до 1,2% от 1,42% към 31 декември 2016г., а възвръщаемостта на капитала (ROЕ) – до 9,32% от 10,57% за същия период.

Източник: БНБ, собствени изчисления

Изминалата година се характеризира със задържане на достигнатите ниски нива на средните лихвени проценти по новодоговорените депозити във всички сектори и по видове валути. Средният лихвен процент по депозити с договорен матуритет за домакинства в левове се понижава с 31 базисни пункта до 0,24% от 0,55%, колкото бе към края на 2016г. В евро спадът е с 25 базисни пункта до 0,21% от 0,46%. Средният лихвен процент за новодоговорените депозити с договорен матуритет за нефинансови предприятия спада до 0,09% от 0,14% за депозити в левове и до 0,05% от 0,26% за тези в евро.

 
Източник: БНБ

Лихвените проценти по кредитите продължават да се понижават и през 2017г. Към края на декември 2017г. годишният процент на разходите (ГПР), който, освен лихвата, включва и всички такси и комисиони, свързани с кредита, се понижава до 4,01% за жилищните кредити в левове и до 4,44% за тези в евро. Средните лихвени проценти по новоотпуснатите кредити за нефинансови предприятия спадат до 3,71% за тези в левове и до 3,38% за тези в евро от 3,90% и 4,16%, съответно. В съчетание с благоприятното развитие на икономиката, по-ниските лихвени проценти дават допълнителни основания за ускоряване на кредитната активност.

Източник: БНБ

Като цяло, 2017г. за банковия сектор се характеризира с ръст на кредитирането, увеличение на обемите нов бизнес и намаляване на необслужваните кредити, на фона на ниските лихвени проценти и предизвикателствата, породени от регулаторната среда.

През 2018г. изцяло нов Закон за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) ще транспонира Втората директива за платежните услуги (PSD 2) в националното законодателство. Директивата за пазарите на финансови инструменти (MiFID II) се въвежда чрез новия Закон за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). Прилагането на Международен стандарт за финансово отчитане 9 (IFRS 9) и транспонирането на Регламента за личните данни (GDPR) са само част от по-значимите нови регулации, които ангажират вниманието на банковите мениджъри.

През октомври 2017г. Управителният съвет (УС) на БНБ потвърди нивото на буфера за системен риск на 3% от рисковите експозиции на банките. Нивото на антицикличния буфер през изминалата година беше запазено на 0%. Също така, УС на БНБ посочи, като други системно значими институции (ДСЗИ), единадесет банки и съгласно Наредба № 8 на БНБ за капиталовите буфери на банките и общоевропейската методика, изложена в Насоките на Европейския банков орган, определи ниво на буфер и за тях. Единадесетте банки прилагат размерите на буфера за ДСЗИ от 1 януари 2018г., като той варира между от 0,5% до 0,125% за 2018 г.

От началото на 2017г. към БНБ започна да функционира Регистър на банковите сметки и сейфове (РБСС). Създаването и функционирането му се основава на чл. 56а от Закона за кредитните институции и Наредба № 12 на БНБ. Регистърът е организирана и поддържана от БНБ електронна информационна система. Тя осигурява централизирана информация за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, както и за лицата, наематели на сейфове в банки, и техните пълномощници.

Считано от 1 юли 2017г., индексът ЛЕОНИА Плюс (LEv OverNight Index Average Plus) заменя индекса ЛЕОНИА (LEONIA: LEv OverNight Index Average), като справочен индекс на сключените и изпълнените сделки с депозити овърнайт в български левове на междубанковия пазар и база за изчисляване на основния лихвен процент. Новият индекс ЛЕОНИА Плюс се отличава от ЛЕОНИА по по-широкия обхват от доставчици на данни, в който се включват всички банки, лицензирани от БНБ, като и клонове на чуждестранни банки в страната, а не само част от тях, какъвто бе подходът при изчисляването на справочния индекс ЛЕОНИА. ЛЕОНИА Плюс се изчислява и публикува всеки ден от БНБ, считано от 1 юли 2017г. Когато в даден работен ден на междубанковия пазар няма сключени сделки за предоставяне на необезпечени депозити овърнайт в български левове, БНБ отбелязва, че индексът за деня е неналичен, като публикува индикатора “n/a” (неналичен, Not Available).

Консолидирани данни за банковата система в България към 31 декември 2017г

Счетоводен баланс (Отчет за финансовото състояние) – основни позиции:
Активи

Активи

Пасиви

Пасиви

Собствен капитал

Собствен капитал

Отчет за приходите и разходите

Отчет за приходите и разходите