Банковата система в България през 2019г. – основни акценти

През 2019г. банките определяха своята дейност в контекста на очаквания за забавяне на темпото на икономически растеж и задържане на лихвените проценти на ниски нива, предвид сигналите от заобикалящата външна среда и решенията на водещите централни банки. Средата на ниски и отрицателни лихвени проценти ще продължи да има отражение върху цената на финансиране, нивата на нетния лихвен доход и лихвените маржове на банките. Процесите на консолидация, които течаха и през 2019г., също не са приключили.

Към 31 декември 2019г. в България работят 25 банки, като шест от тях са клонове на чуждестранни банки. Общата сума на активите на банковата система нараства с 8,2% на годишна база до 114,2 млрд. лв. (58,4 млрд. евро) към 31 декември 2019г. спрямо същия период на 2018г.

Източник: БНБ
Източник: БНБ

Делът на кредитите и вземанията от общите активи се повишава до 65,7%, в сравнение с 63,3% в края на декември 2018г. Делът на паричните средства се понижава до 15,9% от 19,3%, а този на финансовите инструменти нараства до 13% от 12,9% преди година.

Депозитите, привлечени от банките, продължават своя растеж. В края на декември 2019г. тяхната сума достига 85,16 млрд. лв. (45,54 млрд. евро), или 71,8% от БВП, въпреки ниските нива на лихвените проценти. Това е доказателство за доверието към системата и подчертава водещата роля на банките във финансовото посредничество. Увеличаването на депозитите е и резултат от високата склонност към спестяване от страна на домакинствата, които държат около две трети от депозитите в банковата система (65,3% в края на декември 2019г.).

Капиталовата позиция на банковия сектор продължава да се характеризира със значителен капиталов излишък над регулаторните изисквания за съотношенията на капиталова адекватност и ликвидно покритие на системно и местно ниво, а също така и спрямо средните равнища за европейските банки.

В края на 2019г. съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (т.нар. CET 1) за цялата банкова система е 19,04%, а съотношението на обща капиталова адекватност – 20,16%. Показателите за капиталова адекватност на банките в България са над средните нива за европейските банки, които, по данни на ЕЦБ, към края на третото тримесечие на 2019г. са 14,37% за CET 1 и 18,05% за общата капиталова адекватност.

Коефициентът на ликвидно покритие (LCR) е 269,9% в сравнение с 294,1% в края на 2018г. По данни на ЕЦБ, в края на септември 2019г. отношението на ликвидно покритие за банките, участващи в Единния надзорен механизъм, възлиза на 145,16%.

Петте най-големи банки, които, според класификацията на управление „Банков надзор“ на БНБ, попадат в т.нар. първа група банки, формират 62,1% от общия размер на активите в банковата система. В края на 2018г. пазарният им дял бе 59,4%. Към 31 декември 2019г. пазарният дял на банките от втора група намалява от 41,7% до 34,7%, а този на трета група, в която влизат клоновете на чуждестранните банки, се увеличава до 3,2% от 2,9%, в сравнение с една година по-рано.

По отношение на процесите по консолидация – през 2019г. приключи процесът по вливане на Банка Пиреос България – банка във втора група, в Юробанк България, която попада в първа група, според класификацията на БНБ.

Източник: БНБ, собствени изчисления
Източник: БНБ, собствени изчисления

Кредитирането отбелязва отчетливи темпове на нарастване, а продължаващите активни действия на банките по прочистване на портфейлите водят до осезаемо намаление на дела и размера на необслужваните кредити във всички сегменти. Към 31 декември 2019г. обемът на необслужвани кредити (без централни банки и кредитни институции) се свива до 3,94 млрд. лв. (2 млрд. евро), или до 5,9% като дял, като тенденцията за спад продължава.

Въпреки, че нивото на необслужвани кредити все още остава над средното за ЕС, характерна за банковата система в България е по-високата степен на покритие с обезценка на брутните необслужвани кредити, в сравнение със средното ниво за страните от ЕС.

В края на 2019г. степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси в българската банкова система е на ниво от 59%. За сравнение, степента на покритие за европейските банки, по данни на ЕЦБ за третото тримесечие на 2019г., е 44,45%.

На фона на предизвикателствата от регулаторната среда, конкуренцията, ефективността, процесите на дигитализация и пред разумното управление на кредитния риск във връзка с очакванията за промени по отношение на икономическия цикъл, през 2019г. банките отчитат добри финансови резултати.

Нетният лихвен доход на банките забавя своя растеж до 0,1% на годишна база (от 2,5% на годишна база в края на 2018г.) и към декември 2019г. възлиза на 2,745 млрд. лв. (1,4 млрд. евро), на фона на високата кредитна активност през годината. В края на 2019г. нетният доход от такси и комисиони забавя темпа си на прираст до 3,8% на годишна база (при ръст от 7% в края на 2018г.) до 1,1 млрд. лв. (562 млн. евро). Към 31 декември 2019г. нетната печалба на банковата система е 1,675 млрд. лв. (856,4 млн. евро), при 1,678 млрд. лв. (857,9 млн. евро) година по-рано.

Влияние върху финансовия резултат на сектора оказват високата кредитна активност, ниските лихвени проценти, по-ниските разходи за обезценки, оптимизирането на разходите за дейността, по-доброто качество на кредитния портфейл, както и някои еднократни ефекти, отчетени през 2018г. и 2019г. След приспадане на еднократни ефекти може да се каже, че за 2019г. реализираната от банковата система печалба е в размер на 1,6 млрд. лв. (818 млн. евро.), в сравнение с коригираната нетна печалба в размер на 1,44 млрд. лв. (736 млн. евро) през предходната година.

Нетната печалба е постигната и в условия на забавящ се темп на прираст, както на нетния лихвен доход, въпреки високата кредитна активност, така и на нетния доход от такси и комисиони.

Източник: БНБ, собствени изчисления

Към 31 декември 2019г. нивото на показателя за възвръщаемост на активите (ROA) намалява до 1,47% от 1,59% към 31 декември 2018г. Възвръщаемостта на капитала (ROЕ) се понижава до 11,63% от 12,11% за същия период.

Източник: БНБ, собствени изчисления

Изминалата 2019г. се характеризира с минимален спад на средните лихвени проценти по новодоговорените депозити. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет за домакинства в левове се понижава с 4 базисни пункта до 0,17% от 0,21%, колкото бе към края на 2018г. При депозитите в евро има спад от 3 базисни пункта до 0,20% от 0,23%. Средният лихвен процент за новодоговорените депозити с договорен матуритет за нефинансови предприятия спада до 0,05% от 0,06% за депозити в левове и до -0,04% от 0,02% за тези в евро.

 
Източник: БНБ

Към края на декември 2019г. годишният процент на разходите (ГПР), който, освен лихвата, включва и всички такси и комисиони, свързани с кредита, се понижава до 3,32% за жилищните кредити в левове и до 3,50% за тези в евро от 3,58% и 3,97%, съответно, година по-рано. Средните лихвени проценти по новоотпуснатите кредити за нефинансови предприятия спадат до 2,86% за тези в левове и до 2,65% за тези в евро от 3,48% и 2,93%, съответно.

Източник: БНБ

Като цяло, 2019г. за банковия сектор се характеризира с ръст на кредитирането, увеличение на обемите нов бизнес и намаляване на необслужваните кредити, на фона на ниските лихвени проценти и предизвикателствата, породени от регулаторната среда и перспективите пред икономиката.

През 2019г. са налице по-високи капиталови изисквания. От началото на 2019г. влезе в сила повишаването на буфера за други системно значими институции (ДСЗИ), който през тази година е в интервала 0,25%-0,75%. Активирането на антицикличния капиталов буфер от БНБ, считано от октомври 2019г., на ниво от 0,5%, приложимо към местни кредитни рискови експозиции и обявеното повишение до 1% за периода април-декември 2020г., също ще окажат въздействие върху капиталовите индикатори. През 2019г. бе проведен и редовният двугодишен преглед на буфера за системен риск, като Управителният съвет на БНБ потвърди нивото му на 3% от размера на местните рискови експозиции на банките.

С оглед на подготовката за присъединяване към валутния механизъм ERM II и едновременно с това, присъединяване към Единния надзорен механизъм, чрез установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ, през 2019г. ЕЦБ извърши преглед на качеството на активите и стрес тестове на шест банки. Развитието на процеса на присъединяване към валутния механизъм ERM II и Банковия съюз ще има своето стратегическо отражение върху банковия сектор и икономиката на България, продължавайки естествения път на европейска интеграция.

Консолидирани данни за банковата система в България към 31 декември 2019г.

Счетоводен баланс (Отчет за финансовото състояние) – основни позиции:
Активи

Активи

Пасиви

Пасиви

Собствен капитал

Собствен капитал

Отчет за приходите и разходите

Отчет за приходите и разходите