По-доброто представяне на икономиката в сравнение с първоначалните очаквания, базирани на негативните ефекти от войната в Украйна и затягането на паричните условия в Европa, предопределя дейността на банковия сектор през 2022 г. Въпреки високата инфлация и външните шокове, българската икономика продължава да расте, подкрепена от силното представяне на износа, ръста на доходите и социалните плащания. По-силното представяне на икономиката неминуемо се отразява на резултатите и дейността на банковия сектор. Изминалата година се характеризира с по-ниски разходи за обезценки и начислени провизии, увеличени темпове на кредитиране, повишаване на лихвени проценти и подобряване на резултатите на банковия сектор.
Към 31 декември 2022 г. в България работят 25 банки, като седем от тях са клонове на чуждестранни банки. Общата сума на активите на банковата система нараства с 14,8% до 155,4 млрд. лв. (79,5 млрд. евро) спрямо 2021 г.
Делът на кредитите и авансите от общите активи се повишава от 58,2% до 59,6% в края на декември 2022 г. Делът на паричните средства се запазва на ниво от 21%, а този на портфейлите с ценни книжа се понижава от 16,7% до 15,2%.
Депозитите, привлечени от банките, продължават да нарастват. В края на декември 2022 г. общата сума на депозитите в банковата система достига 116,5 млрд. лв. (72% от прогнозния БВП), отбелязвайки годишен ръст от 14,3%. Доверието в банковата система се запазва стабилно на фона на високата склонност към спестяване от страна на домакинствата, които държат около две трети от депозитите в банковата система (61,9% в края на декември 2022 г.).
През 2022 г. банковия сектор продължава да поддържа солидна капиталова позиция, поддържайки съотношенията на капиталова адекватност и ликвидно покритие значително над регулаторните изисквания на системно и на местно ниво, а също така и спрямо средното равнище за европейските банки.
В края на 2022 г. съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (т.нар. CET 1) за цялата банкова система е 19,98%, а съотношението на обща капиталова адекватност – 20,88%. Показателите за капиталова адекватност на банките в България са над средните нива за европейските банки, които, по данни на ЕЦБ, към края на третото тримесечие на 2022г. са 14,74%, за CET 1 и 18,68% за общата капиталова адекватност.
Коефициентът на ликвидно покритие (LCR) е 235,% при 274,1% в края на 2021 г. По данни на ЕЦБ в края на септември 2022 г. отношението на ликвидно покритие за банките, участващи в Единния надзорен механизъм, възлиза на 162,03%.
Петте най-големи банки според класификацията на управление “Банков надзор” на БНБ (т.нар. първа група банки) формират 67,2% от общия размер на активите в банковата система. В края на 2021 г. пазарният им дял достига 66,9%. Към 31 декември 2022 г. пазарният дял на банките от втора група намалява от 30,1% до 29,4%, а този на трета група, в която влизат клоновете на чуждестранните банки, се повишава от 3% до 3,4%.
Размерът на необслужваните кредити продължава да намалява и през 2022 г. Към 31 декември 2022 г. обемът на необслужвани кредити (с просрочие над 90 дни; без централни банки и кредитни институции) спада до 2,7 млрд. лв. (1,4 млрд. евро), или до 3,18% като дял.
Въпреки че нивото на необслужвани кредити е над средното за ЕС, банковата система в България продължава да поддържа по-високата степен на покритие с обезценка на брутните необслужвани кредити в сравнение със средното ниво за страните от ЕС.
В края на 2022 г. степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси в българската банкова система е на ниво от 77,6%. По последни данни на ЕЦБ степента на покритие за европейските банки е 42,82% към третото тримесечие на 2022 г.
Въпреки икономическите предизвикателства, свързани с войната в Украйна и ефектите от Ковид кризата, банковият сектор остана стабилен и запазва солидна капиталова и ликвидна позиция. Като основни тенденции за банковия сектор през 2022 г. се открояват ускорените процеси по дигитализацията на банковите продукти и услуги, както и постигането на целите и регулаторните изисквания, свързани с прехода към зелена и устойчива икономика.
Нетният лихвен доход на банките нараства със 17% на годишна база (при ръст от 4,1% на годишна база в края на 2021 г.) и към декември 2022 г. възлиза на 3,2 млрд. лв. (1,65 млрд. евро) на фона на повишената кредитната активност през годината. В края на 2022 г. нетният доход от такси и комисиони се покачва с 15,2% на годишна база (при ръст от 19,5% в края на 2021 г.) до 1,4 млрд. лв. (731 млн. евро). Към 31 декември 2022 г. нетната печалба на банковата система е в размер на 2,079 млрд. лв. (1,063 млн. евро) при 1,416 млрд. лв. (724 млн. евро) година по-рано.
По-доброто представяне на икономиката в сравнение с първоначалните очаквания, базирани на негативните ефекти от войната в Украйна и затягането на паричните условия в Европа, е определящо за дейността и резултатите на банковия сектор. Влияние върху финансовия резултат на банковата система оказват двуцифреният ръст на обема на кредити във всички бизнес сегменти, които се отразяват върху нетния лихвен доход и нетния доход от тaĸcи и ĸoмиcиoни, започналото повишение на лихвените проценти по някои кредити и по-бавния темп на нарастване на лихвените проценти по депозитите, както и по-ниските разходи за обезценки.
Към 31 декември 2022 г. нивото на показателя за възвръщаемост на активите (ROA) нараства до 1,4% от 1,1% към 31 декември 2021 г. Възвръщаемостта на капитала (ROЕ) се повишава до 12,3% от 8,9% за същия период.
Източник: БНБ, собствени изчисления
През изминалата 2022 г. се наблюдава постепенно увеличение на средните лихвени проценти по новодоговорените депозити и кредити. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет за домакинства в левове се повишава с 23 базисни точки от 0,10% в края на 2021 г. до 0,33%. При депозитите в евро се отчита повишение от 119 базисни точки от 0,08% до 1,27%. Средният лихвен процент за новодоговорените депозити с договорен матуритет за нефинансови предприятия се повишава от -0,19% до 0,43% за депозитите в левове, а нараства от 0,06% до 0,47% за тези в евро.
Към края на декември 2022 г. годишният процент на разходите (ГПР), който освен лихвата включва и всички такси и комисиони, свързани с кредита, се повишава от 2,86% в края на 2021 г. до 2,87% за жилищните кредити в левове и от 3,16% до 3,61% за тези в евро. Нивото на ГПР при потребителските кредити в левове е 10,16% и 4,94% за тези в евро (при 9,04% и 3,33%, съответно, в края на миналата година). Средните лихвени проценти по новоотпуснатите кредити за нефинансови предприятия се повишават от 2,39% до 3,12% за тези в левове, а за тези в евро нарастват от 2,17% до 3,92%.
Влиянието на редица регулации и регулаторни изисквания също оказват влияние върху представянето на банковия сектор. През октомври 2022 г. БНБ определи осем банки като други системно значими институции (ДСЗИ), като нивата на буфер на ДСЗИ са в интервала 0,50%-1%, считано от 1 януари 2023 г. Увеличението на антицикличния капиталов буфер от БНБ от 1% до 1,5%, считано от януари 2023 г., и обявеното повишение до 2%, в сила от 1 октомври 2023 г. също ще окаже въздействие върху капиталовите индикатори. Дейността на банковата система през 2022 г. преминава и под влиянието на подготовката на банките за бъдещото въвеждане на еврото.
Консолидирани данни за банковата система в България към 31 декември 2022г.
Счетоводен баланс (Отчет за финансовото състояние) – основни позиции:
