Банковата система в България през 2024 г. – основни акценти

През 2024г. икономиката на България повиши ръста си спрямо предходната година, представяйки се значително над средните нива за ЕС и еврозоната. Въпреки понижената инфлация и външните шокове в международен план, българската икономика продължава да расте през 2024г., подкрепена от макар и по-слабото представяне на износа, продължаващото увеличение на доходите и повишеното потребление. По-силното представяне на икономиката се отразява положително и върху резултатите и дейността на банковия сектор. Изминалата година се характеризира с по-високи разходи за обезценки и намаление на начислените провизии, увеличени темпове на кредитиране и подобрени резултати на банковия сектор.

Към 31 декември 2024 г. в България оперират 23 банки, като шест от тях са клонове на чуждестранни банки. Общата сума на активите на банковата система нараства с 11,4% до 191,61 млрд. лв. (97,97 млрд. евро) спрямо 2023 г.

Източник: БНБ

Делът на кредитите и авансите от общите активи се повишава от 60,0% до 61,2% в края на декември 2024 г. Делът на паричните средства намалява до 17,8% от 21,1%, а този на портфейлите с ценни книжа се увеличава от 15,1% до 17,3%.

Депозитите, привлечени от банките, продължават да нарастват. В края на декември 2024 г. общата сума на депозитите в банковата система достига 163,0 млрд. лв. (80,9% от прогнозния БВП), отбелязвайки годишен ръст от 10,6%. Доверието в банковата система се запазва стабилно на фона на високата склонност към спестяване от страна на домакинствата, които държат около две трети от депозитите в банковата система (56,6% в края на декември 2024 г.).

През 2024 г. банковият сектор продължава да поддържа солидна капиталова позиция, поддържайки съотношенията на капиталова адекватност и ликвидно покритие значително над регулаторните изисквания на системно и на местно ниво, а също така и спрямо средното равнище за европейските банки.

В края на 2024 г. съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (т.нар. CET 1) за цялата банкова система е 21,03%, а съотношението на обща капиталова адекватност – 22,70%. Показателите за капиталова адекватност на банките в България са над средните нива за европейските банки, които, по данни на ЕЦБ, към края на третото тримесечие на 2024г. са 15,72% за CET 1 и 19,81% за общата капиталова адекватност.

Коефициентът на ликвидно покритие (LCR) е 241,0% при 246,7% в края на 2023 г. По данни на ЕЦБ в края на септември 2024 г. отношението на ликвидно покритие за банките, участващи в Единния надзорен механизъм, възлиза на 158,5%.

Петте най-големи банки според класификацията на управление „Банков надзор“ на БНБ (т.нар. първа група банки) формират 76,8% от общия размер на активите в банковата система, като се запазват на нивото от края на 2023 г. Към 31 декември 2024 г. пазарният дял на банките от втора група се запазва на равнището от 20,7%, а тези на трета група, в която влизат клоновете на чуждестранните банки, се запазва на ниво от 2,5%.

Източник: БНБ, собствени изчисления

Размерът на необслужваните кредити продължава да намалява и през 2024 г. Към 31 декември 2024 г. обемът на необслужваните кредити (с просрочие над 90 дни; без централни банки и кредитни институции) спада до 2,16 млрд. лв. (1,1 млрд. евро), или до 1,79% като дял.

В края на 2024 г. степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси в българската банкова система е на ниво от 86,20%. По последни данни на ЕБО степента на покритие за европейските банки е 41,60% към края на третото тримесечие на 2024 г.

Въпреки икономическите предизвикателства, свързани с несигурната международна обстановка, в т.ч. в близост до България, банковият сектор остана стабилен и запазва солидна капиталова и ликвидна позиция. Като основни тенденции за банковия сектор през 2024 г. се открояват продължаващите ускорени процеси по дигитализацията на банковите продукти и услуги, най-вече в областта на плащанията, както и подготовката на банките за присъединяване към еврозоната.

Нетният лихвен доход на банките нараства с 14,7% на годишна база (при ръст от 50,4% на годишна база в края на 2023 г.) и към декември 2024 г. възлиза на 5,6 млрд. лв. (2,85 млрд. евро) на фона на повишената кредитната активност през годината. В края на 2024 г. нетният доход от такси и комисиони се покачва с 9,9% на годишна база (при ръст от 3,1% в края на 2023 г.) до 1,6 млрд. лв. (828 млн. евро). Към 31 декември 2024 г. нетната печалба на банковата система е в размер на 3,695 млрд. лв. (1,89 млрд. евро) при 3,416 млрд. лв. (1,75 млрд. евро) година по-рано.

През 2024 г. икономическата активност беше изправена пред по-слабо външно търсене, умерено повишение на цените, както и понижаващи се лихвени проценти в еврозоната. Въпреки това, частното потребление продължи да се разширява, подкрепено от доброто представяне на пазара на труда, както от повишеното потребителско доверие, намалението на инфлацията и високата кредитна активност, което е определящо за дейността и резултатите на банковия сектор. Влияние върху финансовия резултат на банковата система оказват двуцифреният ръст на обема на кредити във всички бизнес сегменти, които се отразяват върху нетния лихвен доход и нетния доход от тaĸcи и ĸoмиcиoни, започналото повишение на лихвените проценти по някои кредити и по-бавния темп на нарастване на лихвените проценти по депозитите, както и по-високите разходи за обезценки.

Източник: БНБ, собствени изчисления

Към 31 декември 2024 г. нивото на показателя за възвръщаемост на активите (ROA) намалява до 2,07%, спрямо 2,11% – ниво отчетено към 31 декември 2023 г. Възвръщаемостта на капитала (ROЕ) намалява до 17,3% от 18,5% за същия период.

Източник: БНБ, собствени изчисления

През изминалата 2024 г. се наблюдава постепенно увеличение на средните лихвени проценти по новодоговорените депозити. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет за домакинства в левове се повишава с 12 базисни точки от 0,95% в края на 2023 г. до 1,07%. При депозитите в евро се отчита повишение от 8 базисни точки от 1,41% до 1,49%. Средният лихвен процент за новодоговорените депозити с договорен матуритет за нефинансови предприятия се повишава от 2,25% до 2,46% за депозитите в левове и намалява от 2,88% до 2,03% за тези в евро.

Източник: БНБ

Към края на декември 2024 г. годишният процент на разходите (ГПР), който освен лихвата включва и всички такси и комисиони, свързани с кредита, намалява от 2,86% в края на 2023 г. до 2,82% за жилищните кредити в левове и от 2,95% до 2,87% за тези в евро. Нивото на ГПР при потребителските кредити в левове е 10,68% и 4,58% за тези в евро (при 10,14% и 3,86%, съответно, в края на миналата година). Средните лихвени проценти по новоотпуснатите кредити за нефинансови предприятия намаляват от 4,55% до 4,47% за тези в левове, а за тези в евро намаляват от 5,85% до 5,01%.

Източник: БНБ

Влиянието на редица регулации и регулаторни изисквания също оказват влияние върху представянето на банковия сектор.

От началото на 2024 г. влезе в сила, по препоръка на ОИСР, глобалният минимален корпоративен данък от 15%, на който подлежат на облагане мултинационалните компании. Той оказа значително повишение върху разходите за данъци на банките у нас.

Считано от 1 октомври 2024 г. БНБ въведе допълнителни изисквания за показателите за кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти.

През 2024г. шест банки са определени от БНБ като банки със системно значение на местно ниво (ДСЗИ), като нивата на буфера за ДСЗИ са в интервала 0,50%-1%. От 1 януари 2024 г. антицикличният капиталов буфер се запазва на ниво 2%, след като беше увеличен от БНБ от 1 октомври 2023г. Тези промени оказаха въздействие върху капиталовите индикатори на банковия сектор през изминалата година.