Банковата система в България през 2025 г. – основни акценти

През 2025г. икономиката на България продължи да расте, представяйки се значително над средните нива за ЕС и еврозоната. Инфлацията остана над средната за ЕС и еврозоната, като проинфлационната среда се обуславя в преобладаваща степен от вътрешни структурни фактори, водещо значение, сред които имат повишените разходи за труд на единица продукция и значителен ръст на частното потребление, което позволява прехвърлянето на нарасналите разходи по веригата на предлагането към крайните цени. По-силното представяне на икономиката, повишеното потребление и растежа на разполагаемия доход се отразяват положително и върху резултатите и дейността на банковия сектор.

Изминалата година се характеризира с висока кредитната активност вследствие на продължителното въздействие на фактори както от страна на търсенето, така и на предлагането на кредити. Търсенето на кредит е подкрепено от ниските лихвени проценти и нарастването на разполагаемия доход на икономическите агенти, докато предлагането се стимулира от високата ликвидност на банковата система, стабилната капиталова позиция и засилената конкуренция между банките.

Към 31 декември 2025 г. в България оперират 23 банки, като шест от тях са клонове на чуждестранни банки. Общата сума на активите на банковата система нараства с 18,5% до 227,04 млрд. лева ( 116,08 млрд. евро) спрямо 2024 г.

Източник: БНБ

Делът на кредитите и авансите от общите активи се повишава от 61,2% до 62,3% в края на декември 2025 г. Делът на паричните средства намалява до 17,6% от 17,8%, а този на портфейлите с ценни книжа намалява от 17,3% до 16,5%.

Привлечените от банките депозити продължават да нарастват. Основен двигател за нарастването е депозирането на левове във връзка с приемане на еврото, както и повишаването на разполагаемия доход. В края на декември 2025 г. общата сума на депозитите в банковата система достига 163,49 млрд. лева (83,59 млрд. евро) (74,0% от прогнозния БВП), отбелязвайки годишен ръст от 16,4%. Доверието в банковата система се запазва стабилно на фона на високата склонност към спестяване от страна на домакинствата, които държат около две трети от депозитите в банковата система (58,3% в края на декември 2025 г.).

През 2025 г. банковият сектор продължава да поддържа солидна капиталова позиция, поддържайки съотношенията на капиталова адекватност и ликвидно покритие значително над регулаторните изисквания на системно и на местно ниво, а също така и спрямо средното равнище за европейските банки.

В края на 2025 г. съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (т.нар. CET 1) за цялата банкова система е 24,89%, а съотношението на обща капиталова адекватност – 26,56%. Показателите за капиталова адекватност на банките в България са над средните нива за европейските банки, които, по данни на ЕЦБ, към края на третото тримесечие на 2024г. са 15,72% за CET 1 и 19,81% за общата капиталова адекватност.

Коефициентът на ликвидно покритие (LCR) е 280,6% при 241,0% в края на 2024 г. По данни на ЕЦБ в края на декември 2025 г. отношението на ликвидно покритие за банките, участващи в Единния надзорен механизъм, възлиза на 158,60%.

Петте най-големи банки според класификацията на управление „Банков надзор“ на БНБ (т.нар. първа група банки) формират 76,3% от общия размер на активите в банковата система, като леко намаляват спрямо нивото си от 76,8% в края на 2024 г. Към 31 декември 2025 г. пазарният дял на банките от втора група се увеличава до 21,3% спрямо равнището от 20,7% към края на 2024г., а за тези на трета група, в която влизат клоновете на чуждестранните банки, е на ниво от 2,4%.

Източник: БНБ, собствени изчисления

Делът на необслужваните кредити продължава да намалява и през 2025 г. Към 31 декември 2025 г. обемът на необслужваните кредити (с просрочие над 90 дни; без централни банки и кредитни институции) се увеличава до 2,25 млрд. лв. (1,15 млрд. евро), но намалява до 1,55% като дял, спрямо 1,79% в края на 2024г.

В края на 2025 г. степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси в българската банкова система е на ниво от 86,0%. По последни данни на ЕБО степента на покритие за европейските банки е 41,90% към края на третото тримесечие на 2025 г.

През 2025 г., въпреки продължаващите икономически предизвикателства и динамичната международна среда, включително геополитическото напрежение в близост до България, банковият сектор в страната запази своята стабилност и устойчивост. Секторът продължава да поддържа солидна капиталова адекватност и високи нива на ликвидност, което създава стабилна основа за посрещане на външни и вътрешни рискове.

Сред основните тенденции през 2025 г. се открояват задълбочаването на дигиталната трансформация и ускореното внедряване на иновативни технологични решения в банковите продукти и услуги, особено в сферата на електронните и незабавните плащания. Банките инвестират активно в киберсигурност, автоматизация на процесите и подобряване на клиентското изживяване чрез мобилни и онлайн платформи.

Съществен акцент през 2025 г. остава и подготовката на банковата система за присъединяване към еврозоната, включително адаптиране на вътрешните системи, регулаторната рамка и комуникационните стратегии с клиентите.

Нетният лихвен доход на банките нараства с 1,3% на годишна база (при ръст от 14,7% на годишна база в края на 2024 г.) и към декември 2025 г. възлиза на 5,64 млрд.лв. (2,88 млрд. евро) на фона на повишената кредитната активност през годината. В края на 2025 г. нетният доход от такси и комисиони се покачва с 10,1% на годишна база (при ръст от 9,9% в края на 2024 г.) до 1,783 млрд. лв. (911,8 млн.евро). Към 31 декември 2025 г. нетната печалба на банковата система е в размер на 3,628 млрд. лв. (1,855 млрд. евро) при 3,695 млрд. лв. (1,889 млрд. евро) година по-рано.

През 2025 г. икономиката на България се развива в условия на по-слабо външно търсене, умерено повишение на цените и постепенно понижаване на лихвените проценти в Еврозоната. Въпреки това частното потребление продължава да нараства, подкрепено от стабилния пазар на труда, по-високото потребителско доверие и активното кредитиране, което има ключово значение за дейността и резултатите на банковия сектор. Въпреки повишената кредитна активност през 2025 г. печалбата на банковия сектор остана по-ниска от отчетената през предходната година. В същото време по-високите разходи за обезценки и по-несигурната външна икономическа среда оказват допълнителен натиск върху банковата система, което прави управлението на риска и поддържането на стабилна капиталова позиция ключови за устойчивостта на сектора.

Източник: БНБ, собствени изчисления

Към 31 декември 2025 г. нивото на показателя за възвръщаемост на активите (ROA) намалява до ниво от 1,8%, спрямо 2,1% – ниво, отчетено към 31 декември 2024 г. Възвръщаемостта на капитала (ROЕ) намалява до 14,5% от 17,3% за същия период.

Източник: БНБ, собствени изчисления

През изминалата 2025 г. се наблюдава постепенно намаление на средните лихвени проценти по новодоговорените депозити. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет за домакинства в левове намаляват с 22 базисни точки от 1,07% в края на 2024 г. до 0,85%. При депозитите в евро се отчита намаление от 25 базисни точки от 1,49% до 1,24%. Средният лихвен процент за новодоговорените депозити с договорен матуритет за нефинансови предприятия се намалява от 2,46% до 1,45 % за депозитите в левове и намалява от 2,03% до 1,43% за тези в евро.

Източник: БНБ

Към края на декември 2025 г. годишният процент на разходите (ГПР), който освен лихвата включва и всички такси и комисиони, свързани с кредита, се увеличава от 2,82% в края на 2024 г. до 2,90 % за жилищните кредити в левове и намалява от 2,87% до 2,47% за тези в евро. Нивото на ГПР при потребителските кредити в левове е 9,76% и 4,61% за тези в евро (при 10,68% и 4,58%, съответно, в края на миналата година). Средните лихвени проценти по новоотпуснатите кредити за нефинансови предприятия намаляват от 4,47% до 4,09% за тези в левове, а за тези в евро намаляват от 5,01% до 4,60%.

Източник: БНБ

Влиянието на редица регулации и регулаторни изисквания също оказват влияние върху представянето на банковия сектор.

През 2025 г. основната дейност на банковия сектор в България беше насочена към подготовката за приемане на еврото и присъединяването на страната към еврозоната. Банковите институции работеха по адаптиране на своите информационни системи, счетоводни и платежни процеси, както и по осигуряване на готовност за двойно обозначаване на цените и безпроблемно конвертиране на левовете в евро. Значителни усилия бяха насочени и към координация с Българска народна банка, европейските институции и другите участници във финансовия сектор, за да се гарантира стабилност на банковата система и плавен преход към новата валута.

През 2025 г. шест банки са определени от БНБ като банки със системно значение на местно ниво (ДСЗИ), като нивата на буфера за ДСЗИ са в интервала 0,50%-1%. От 1 януари 2025 г. антицикличният капиталов буфер се запазва на ниво 2%, след като беше увеличен от БНБ от 1 октомври 2023 г. Тези промени също оказаха въздействие върху капиталовите индикатори на банковия сектор през изминалата година.