Асоциация на банките в България отбеляза Деня на банкера на 6 декември с конференция, посветена на икономически и обществени условия, при които банките ще работят през следващата година, както и на новите тенденции в банкирането, които са в развитие на пазара на финансови услуги.
Представители на банковата общност, финансовия сектор, изпълнителната и законодателна власт, академичните среди и медии присъстваха на събитието, което, по традиция, се организира ежегодно от Асоциацията. Конференцията беше открита от председателя на УС на АББ – г-жа Диана Митева и се проведе в два панела: “Новите реалности – макроикономически фактори и регулаторна среда” и “Поглед напред – банките и техните клиенти”.
Диана Митева, председател на УС на АББ:
“Въпреки сложния гео-политически контекст и икономическите трудности, породени от него, банковият сектор в България се доказа като стабилен партньор на домакинствата и бизнесите и се отличи със запазването на солидна капиталова и ликвидна позиция, а доверието в банковата система остава високо.
Все по-динамичният и ускорен ход на промените в икономическата и социална среда обуславят и развитието и трансформацията на банковите продукти и услуги, което също се извършва с бързи темпове, за да отговори на новите реалности.
Една от темите, върху която обществата и бизнесите поставят все по-голям фокус, е темата за устойчивите финанси и преходът към “зелена” икономика. Темата, естествено, е приоритетна и за дейността на банките в България и те все повече отчитат влиянието на този фактор върху бизнес активността им.
В тази връзка, голяма част от банките в България вече следват вътрешни политики и цели, подкрепящи развитието на екологична и устойчива икономика, като активно работят по предлагане на продукти и услуги, подкрепящи “зеления” преход и устойчивия начин за правене на бизнес.
Процесите на дигитализация на банкови продукти и услуги, бяха катализирани от пандемията и други разнородни фактори, както и от клиентските очаквания, които все повече се движат в посока банката да се намира на екрана на мобилното устройство, а не в банковия клон. Бързината и гъвкавостта, подобряването на клиентското преживяване и адаптираните към нуждите на клиента услуги, заедно с високото ниво на сигурност и възможност за банкови операции отвсякъде, по всяко време на денонощието, са основни приоритети за банките при разработването на дигитални продукти и нови решения за техните клиенти.”
Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор:
“Регулаторите трябва да поставят акцент върху тези регулации, които позволяват на бизнеса да взима информирани и етични решения в променящата се среда. Трябва да създадем нови принципи, които да бъдат адекватни на новата реалност. Разбирането е, че регулаторите са котвата на кораба, който плава, е неправилно, ние сме компасът, които го предпазва, за да не се сблъска с подводни скали, ние сме партньори на бизнеса и на инвеститорите.
Моята визия за КФН не е за хибернация, а по-скоро за проактивна стратегическа позиция, в която да търсим предизвикателствата, както на макроикономическо ниво, така и на оперативно бизнес ниво.
Вярвам, че независимо от новата икономическа реалност и геополитическа ситуация, днес, всички ние заявяваме своята готовност да работим заедно за стабилността и бъдещето на българската икономика, като своевременно съблюдаваме за глобалната дигитализация, европейската зелената сделка и предстоящото влизане в Еврозоната – тенденции, които ни провокират да сме обединени, за да бъдем устойчиви, от една страна, а от друга – дръзко да посрещаме всяка промяна.”
Людмила Петкова, заместник-министър на финансите:
“Бих искала да ви поздравя от името на министър Велкова и от мое име за днешния празник и да ви пожелая още по-големи професионални успехи и банковият сектор да продължава да заема своето достойно място в икономиката на страната, запазвайки и гарантирайки нейната финансова стабилност.
Българското правителство и в това число Министерството на финансите, продължават своите целенасочени усилия за подготовката на България за еврозоната съгласно целевата дата 1 януари на 2024г. Мога да Ви уверя, че Министерството на финансите е в ежедневен контакт с Българската народна банка и с Комисията за финансов надзор, както и с европейските ни партньори, с които координираме съвместно дейностите и стъпките по подготовката за приемане на еврото. Днешната добра новина за подписания в Брюксел Меморандум за разбирателство за производството на евромонети е резултат на тези съвместни усилия.
Институциите в страната следват приетия Национален пан за въвеждането на еврото в Република България. Планът беше приет през месец май 2022г. Заедно с други дейности, Министерството на финансите има водеща роля и по подготовка на регулаторната рамка за въвеждане на еврото. Подготовката по изготвяне на проекта на Закон за въвеждане на еврото в Република България, с който ще се регулира правната рамка за въвеждането на еврото, протича по предварително зададения план. Изготвена е концепция по еврозакона, която очертава основните принципи, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като национална валута.
В допълнение на този основен нормативен акт, Министерство на финансите координира и подготовката на други нормативни промени, които имат пряка връзка с процеса на присъединяване към еврозоната, като тук ще отбележа само някои от най-приоритетните законопроекти, които са подготвени и публикувани за обществено обсъждане и чието одобрение от Министерски съвет и внасяне в Народното събрание предстои през следващите дни. Това са законопроектите за изменения и допълнения в Закона за БНБ, Кодексът за застраховането и Законът за мерките срещу изпиране на пари.
Пред нас има още много работа във връзка с подготовката за приемане на еврото от България, но политическата воля затова е налице, а предварително начертаните стъпки се изпълняват по план.
Бих искала да благодаря на представителите на Асоциацията на банките в България и на банковата общност, които също оказват необходимата подкрепа и предприемат съответните действия, за да може страната да бъде подготвена за тази съществена промяна в икономическия, социален и финансов живот в страната.
Мисля, че може спокойно да се заяви, че банковата общност в страната е една от най-добре подготвените за присъединяването на България към еврозоната.”
Атанас Пеканов, заместник министър-председател по управление на европейските средства:
“В сегашната предизвикателна среда българската банкова система ще продължава да бъде този важен източник на сигурност за българското общество, от който се нуждаем, благодарение на професионалното и благоразумно управление и надзор. Заслуга за това има и установеното в началото на пандемията ефективно сътрудничество между правителство, БНБ, Асоциацията на банките в България и техните клиенти. Банките ще уловят навреме структурните промени в потребителските нагласи на своите клиенти, под натиска на инфлацията.
Механизмите, въведени в последните години, направиха Европейския икономически и паричен съюз по-силен и по-близък до идеята за оптимална валутна зона. По тази линия те направиха и по-смислено включването в него на нови членове. Освен това, на 6 декември беше подписан и Меморандум за разбирателство с ЕК и еврогрупата за бъдещето сечене на евромонети, първоначалните тестови монети, както и по отношение на избора на български символ за евромонетите. Тези стъпки са ключови и ще дадат възможността да продължи да се работи устремено към влизането на България в еврозоната, което ще бъде допълнителен стимул, както за българския банков сектор, така и за българската икономика. Влизането в еврозоната ще бъде тази котва, която да ни помогне да се справим с идните дни на висока несигурност по-добре и по-уверено.”
Цветанка Минчева, заместник-председател на УС на АББ:
“Бих искала да поставя акцент върху дигитализацията в сектора и ролята на технологиите за автоматизиране на процесите. Нашите клиенти много бързо направиха крачката към мобилното банкиране, като дори пропуснахме някои етапи от естественото развитие на дигиталните канали, подобно на начина, по който с навлизането на банковите карти, например, пропуснахме етапа с използване на чековете, като платежен инструмент. Това не е финалът, тъй като дигитализацията е навсякъде, навън към каналите, свързващи ни с клиентите, но и навътре към процесите, които правят банките ефективни и по–лесни за работа. Банките имат ангажимента да са в крак с темпа, в който технологиите навлизат във всяка друга сфера на живота ни.
Банкирането не е загубило атрактивността си сред младите хора, но е важно да отбележим, че банките се променят и профилът на професионалисти, които търсим вече е много разнообразен. Демографията на страната ни задължава да сме активни и да представим на младите отличните кариерни възможности, които банковият сектор предлага.”
Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на “Борика” АД:
“Възможността за развиване на нови бизнес модели, въвеждане на нови банкови услуги и повишаване на конкурентоспособността на банките на пазара на финансови и финтех услуги са само част от факторите, обуславящи необходимостта от въвеждането, развиването и разширяване обхвата на незабавните плащания у нас. Ето защо един от най-важните стратегически проекти, по които „Борика“ АД работи, е насочен именно към незабавните плащания. Проектът, стартирал през 2020г., се развива с изключително бързи темпове, като незабавните плащания вече имат покритие от 61% от пазара, а до средата на 2023г. се очаква да бъде постигната 100% приемане на незабавни плащания. Това е основополагаща услуга за следващите услуги, които „Борика“ АД планира да внедри – плащания по мобилен номер и плащания при търговци.
Страната ни има сериозен напредък и по отношение на отдалечената е-идентификация, което също допринася за дигитализация на услугитеq не само във финансовата, но в други сфери на икономиката. Над 1 млн. клиенти у нас се възползват от отдалечената електронна идентификация, като предстои въвеждането й във всички институции.
През 2023 г. предстои миграцията на бюджетните плащания в левове в БИСЕРА 6 от МТ формат към SEPA стандарти.”
Снимки от събитието:
Снимки: в. Банкеръ
