Във връзка с намерения за въвеждане на допълнителен данък върху т.нар. “свръхпечалби” за банковия сектор, Асоциацията на банките в България изразява следната позиция:
1. През 2024 г. банките в България вече понасят значително по-висока данъчна тежест поради новия глобален данък от 15%. След въвеждането му ставката за банките в България е с 50% по-висока спрямо всички останали и секторът ще плати над 600 млн. лв. данък.
2. Банковият сектор в основна степен понася за своя сметка административната тежест и финансовите разходи, свързани с присъединяването към еврозоната. Първоначалната оценка на БНБ е за приблизително 400 млн. лв., но към настоящия момент действителните разходи се оценяват от сектора на почти 500 млн. лв. вкл. поради отлагането на датата.
3. Допълнителният данък върху банките крие съществени рискове за икономическото развитие. Декапитализирането на банките ограничава възможностите им за кредитиране и влошаване на достъпността и условията по кредитите. Предпоставят се рискове пред икономическия растеж и се създават условия за неговото ограничаване. В дългосрочен план това ще има допълнителен негативен ефект върху приходите в държавния бюджет.
4. Предвид ниските нива на публични инвестиции, потенциалното негативно влияние на мярката върху кредитирането създава условия за допълнително ограничаване на цялостното ниво на инвестициите. Това значително ще влоши условията за икономически растеж в дългосрочен план. Въвеждането на извънреден данък може да възпрепятства привличането на собствен капитал от страна на банките, тъй като той ще стане по-скъп за тях, поради това че местните и чуждестранните инвеститори ще имат понижена склонност да инвестират в среда, в която данъчната рамка е подвластна на несигурност в политиката. Подобни действия нарушават доверието на инвеститорите и могат да доведат не само до невъзможност за привличане на нови инвестиции в България, но и до отлив на вече трайно установили се компании у нас, което ще има сериозен негативен ефект – не само върху фиска, но и върху нивата на безработица у нас, особено в определени райони.
5. Обръщането на лихвения цикъл, на което сме свидетели от 2022 г. и което оказва ефект върху банковите печалби, е с временен характер, вследствие на което през следващите години се очаква намаляване на банковите печалби. Още през следващата година се очаква да се наблюдава спад в показателите за рентабилност за българската банкова система.
6. В своите позиции европейските институции категорично и единодушно не подкрепят подобна практика. В свой доклад до Европейския парламент, Европейската комисия предлага преустановяването на такива мерки, тъй като различните стратегии за прилагане в държавите-членки са довели до значителна несигурност на инвеститорите. ЕЦБ също изразява мнение, че подобен данък би довел до проблеми пред финансовата стабилност.
7. Банковият сектор у нас е устойчив вкл. при извънредни условия, като по време на пандемията банките продължиха да кредитират своите клиенти и да им партнират при силно засегната икономическа активност. След отминаване на кризата, банките отписаха начислените провизии по време на пандемията, което доведе до увеличаване на печалбите им. Облагането с допълнителен данък ще наруши устойчивостта на сектора и ще го направи по-малко способен да реагира при икономически шокове.
8. Въвеждането на допълнителен данък за банковия сектор се прилага в ограничен кръг държави-членки. При тях лихвените проценти по кредитите са нараствали в много по-голяма степен в сравнение с лихвените проценти по депозитите. Тези обстоятелства не са относими за България, доколкото лихвите по кредитите се задържат на изключително ниско ниво, гарантирайки добра основа за икономически растеж. В тези отделни държави са реализирани незначителни приходи за фиска от въвеждането на подобен данък.
Пълното становище на АББ е достъпно тук.
