През 2018г. положително влияние за банковия сектор оказва основно благоприятното състояние на икономиката на България, характеризиращо се с по-бърз растеж от средния за европейската и световната икономика, ниска безработица, растящи доходи, стабилна фискална позиция и липса на прекомерни дисбаланси. За банковия сектор изминалата 2018г. е белязана от няколко тенденции – процеси на консолидация, ръст на привлечения депозитен ресурс, продължаващо увеличаване на кредитирането и съпътстващите го по-високи приходи, спад на дела и размера на необслужваните кредити, нарастване на дигиталните предизвикателства.
Към 31 декември 2018г. в България работят 25 банки, като пет от тях са клонове на чуждестранни банки. Общата сума на активите им нараства със 7,9% до 105,6 млрд. лв. (54 млрд. евро) към 31 декември 2018г. спрямо същия период на 2017г.
Делът на кредитите и вземанията от общите активи се повишава до 63,3%, в сравнение с 61% в края на декември 2017г. Делът на паричните средства се понижава до 19,3% от 19,9%, а този на финансовите инструменти намалява до 12,9% от 14,3%.
Кредитният портфейл на банковата система расте с отчетливи темпове, вследствие на благоприятната икономическа среда, ниските лихвени проценти, конкуренцията и повишеното търсене на кредити. Банките използват благоприятния момент и изчистват интензивно портфейлите си, за което свидетелства тенденцията за спад на необслужваните кредити.
Депозитите, привлечени от банките, продължават своя растеж. В края на декември 2018г. тяхната сума достига 77,66 млрд. лв. (39,7 млрд. евро), или 71,8% от БВП, въпреки ниските нива на лихвените проценти. Това е доказателство за доверието към системата и е резултат от все още високата склонност към спестяване от страна на домакинствата, които държат две трети от депозитите в банковата система (66,4%).
Капиталовата позиция на банковия сектор продължава да се характеризира със значителен капиталов излишък над регулаторните изисквания за съотношенията на капиталова адекватност и ливъридж на системно и местно ниво, а също така и спрямо средните равнища за европейските банки. В края на 2018г. съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (т.нар. CET 1) за цялата банкова система е 18,99%, а съотношението на обща капиталова адекватност – 20,38%. Показателите за капиталова адекватност на банките в България са над средните нива за европейските банки, които, по данни на ЕЦБ, към края на септември 2018г. са 14,18% за CET 1 и 17,83% за общата капиталова адекватност. Коефициентът на ликвидно покритие (LCR) е 294,1% в сравнение с 347,6% в края на 2017г. По данни на ЕЦБ, в края на септември 2018г. отношението на ликвидно покритие за банките, участващи в Единния надзорен механизъм, възлиза на 140,93%.
Петте най-големи банки, които, според класификацията на управление „Банков надзор“ на БНБ, попадат в т.нар. първа група банки, формират 59,4% от общия размер на активите в банковата система. В края на 2017г. пазарният им дял бе 55,9%. Към 31 декември 2018г. пазарният дял на банките от втора група намалява от 41,7% до 37,7%, а този на трета група, в която влизат клоновете на чуждестранните банки, се увеличава до 2,9% от 2,4%, в сравнение с една година по-рано.
През 2018г. кредитният риск продължава да определя тенденциите и поведението на банките, опериращи на българския пазар. Настоящите предизвикателства пред банковата система са свързани с подобряване на рентабилността на фона на ниските лихвени маржове, разумно управление на кредитния риск във връзка с очакванията за промени по отношение на икономическия и лихвения цикъл, както и полагане на усилия за повишаване на ефективността, включително чрез консолидация.
По отношение на процесите по консолидация – през 2018г. приключи интеграцията на ОББ и СИБАНК, Банка ДСК сключи сделка за придобиването на Societe Generale Експресбанк и други нейни местни дъщерни дружества, а Инвестбанк придоби ТБ „Виктория“ ЕАД. БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. започна да оперира като клон, а в края на годината започна да функционира и клон на Варенголд Банк АГ. През 2019г. се очаква да бъде финализирана сделката за придобиване на Банка Пиреос България от Пощенска банка.
Продължаващите активни действия на банките по прочистване на портфейлите водят до осезаемо намаление на дела и размера на необслужваните кредити. Към 31 декември 2018г. обемът на необслужвани кредити (без централни банки и кредитни институции) се свива до 4,54 млрд. лв. (2,3 млрд. евро), или до 7,5% като дял, като тенденцията за спад продължава. Въпреки че нивото на необслужвани кредити все още остава над средното за ЕС, характерна за банковата система в България е по-високата степен на покритие с обезценка на брутните необслужвани кредити, в сравнение със средното ниво за страните от ЕС.
Ръстът на кредитирането, по-доброто качество на кредитния портфейл, по-ниските разходи за обезценки, понижаващите се лихвени проценти и някои еднократни фактори влияят върху финансовия резултат на сектора за 2018г. Нетният лихвен доход отчита ръст от 2,5% на годишна база до 2,74 млрд. лв. (1,4 млрд. евро), спрямо 2,67 млрд. лв. (1,37 млрд. евро) към края на 2017г. Нетният доход от такси и комисиони е със 7% повече спрямо 2017г. и достига до 1,07 млрд. лв. (547 млн. евро). Към 31 декември 2018г. нетната печалба на банковата система е 1,678 млрд. лв. (858 млн. евро), при 1,17 млрд. лв. (598,2 млн. евро) година по-рано.
Влияние върху финансовия резултат на банковата система оказва повишението на кредитната дейност, която е основна за банките, което се отразява положително върху лихвените приходи и приходите от платежни услуги. Ефект върху доходността на кредитните институции оказват още ниските лихвени проценти по пасивните операции на банките, по-ниските разходи за обезценки, както и някои еднократни ефекти като получени от една банка дивиденти от участие в капитала на други дружества, приходи от продажба на нелихвоносни активи и включване през второто тримесечие на 2018г. на нова отчетна единица – клон на чуждестранна банка, в общия резултат. Следва да се има предвид, че финансовият резултат на системата за 2017г. бе повлиян и от по-високите обезценки, извършени от банка от първа група.
Имайки предвид всички тези фактори и изключвайки еднократните ефекти през 2018г. и 2017г., може да се каже, че на практика нетната печалба на сектора нараства с 12% на годишна база – до приблизително 1,44 млрд. лв. (736 млн. евро.) След приспадане на нетния лихвен доход на новата отчетна единица (82,5 млн. лв. (42,2 млн. евро)), нетният лихвен доход на банковата система би отбелязал спад от 0,6% на годишна база до 2,66 млрд. лв. (1,36 млрд. евро), дори на фона на нарасналата кредитна активност. След приспадане на нетния доход от такси и комисиони на новата отчетна единица (28,6 млн. лв. (14,6 млн. евро)), нетният доход от такси и комисиони на банковата система би отбелязал ръст от 4% на годишна база до 1,037 млрд. лв. (530 млн. евро).
Към 31 декември 2018г. нивото на показателя за възвръщаемост на активите (ROA) нараства до 1,6% от 1,2% към 31 декември 2017г., а възвръщаемостта на капитала (ROЕ) – до 12,1% от 9,3% за същия период.
Изминалата 2018г. се характеризира със задържане на достигнатите ниски нива на средните лихвени проценти по новодоговорените депозити във всички сектори и по видове валути. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет за домакинства в левове се понижава с 3 базисни пункта до 0,21% от 0,24%, колкото бе към края на 2017г. При депозитите в евро има ръст от 2 базисни пункта до 0,23% от 0,21%. Средният лихвен процент за новодоговорените депозити с договорен матуритет за нефинансови предприятия спада до 0,06% от 0,09% за депозити в левове и до 0,02% от 0,05% за тези в евро.
Лихвените проценти по кредитите се понижаваха по-плавно през 2018г. спрямо 2017г. Към края на декември 2018г. годишният процент на разходите (ГПР), който, освен лихвата, включва и всички такси и комисиони, свързани с кредита, се понижава до 3,57% за жилищните кредити в левове и до 3,94% за тези в евро. Средните лихвени проценти по новоотпуснатите кредити за нефинансови предприятия спадат до 3,48% за тези в левове и до 2,91% за тези в евро от 3,71% и 3,38%, съответно. В съчетание с благоприятното развитие на икономиката, по-ниските лихвени проценти дават допълнителни основания за ускоряване на кредитната активност.
Като цяло, 2018г. за банковия сектор се характеризира с ръст на кредитирането, увеличение на обемите нов бизнес и намаляване на необслужваните кредити, на фона на ниските лихвени проценти и предизвикателствата, породени от регулаторната среда.
Изминалата година беше от ключово значение за България и нейния имидж. За първи път страната ни пое ротационното председателство на Съвета на ЕС и благодарение на това, стана по-разпознаваема на европейската и международна карта. В самия край на председателството на Съвета на ЕС през юни 2018г. България заяви намерението си за присъединяване към Валутния механизъм ERM II и едновременно с това – присъединяване към Единния надзорен механизъм, продължавайки естествения път на европейска интеграция, извървяването на който може да ни превърне в 20-ия член на еврозоната.
За банковия сектор в България 2019г. се очаква да премине под знака на оценката на качеството на активите и стрес тест за няколко банки, които ще бъдат извършени от ЕЦБ, със съдействието на БНБ, с оглед процеса по присъединяване към валутния механизъм ERM II и към банковия съюз чрез установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ.
Консолидирани данни за банковата система в България към 31 декември 2018г.
Счетоводен баланс (Отчет за финансовото състояние) – основни позиции:
