През 2020г. банковият сектор осъществява дейността си в условията на по-ниска икономическа активност и в среда на ограничителни мерки, предприети във връзка с пандемията от COVID-19. Ниските и отрицателни лихвени проценти, увеличените обезценки, по-ниските приходи от такси и комисиони, забавянето на темпа на ръст на кредитирането в условията на COVID-19 и намаляващите печалби също оказват влияние върху дейността на банковата система през изминалата година.
Към 31 декември 2020г. в България работят 25 банки, като седем от тях са клонове на чуждестранни банки. Общата сума на активите на банковата система нараства с 8,6% до 124 млрд. лв. (63,4 млрд. евро) спрямо 2019г.
Делът на кредитите и вземанията от общите активи се понижава до 58,9%, в сравнение с 65,7% в края на декември 2019г. Делът на паричните средства се повишава до 21,9% от 15,9%, а този на финансовите инструменти нараства до 14,6% от 13% преди година.
Депозитите, привлечени от банките, продължават своя растеж. В края на декември 2020г. тяхната сума достига 93,4 млрд. лв. (47,75 млрд. евро), или 78,4% от БВП, въпреки ниските нива на лихвените проценти. Това е доказателство за доверието към системата и подчертава водещата роля на банките във финансовото посредничество. Увеличаването на депозитите е резултат както от формирането на спестявания с предпазна цел, така и от високата склонност към спестяване от страна на домакинствата, които държат около две трети от депозитите в банковата система (65,4% в края на декември 2020г.).
Капиталовата позиция на банковия сектор продължава да се характеризира със значителен капиталов излишък над регулаторните изисквания за съотношенията на капиталова адекватност и ликвидно покритие на системно и на местно ниво, а също така и спрямо средните равнища за европейските банки.
В края на 2020г. съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (т.нар. CET 1) за цялата банкова система е 21,69%, а съотношението на обща капиталова адекватност – 22,74%. Показателите за капиталова адекватност на банките в България са над средните нива за европейските банки, които, по данни на ЕЦБ, към края на третото тримесечие на 2020г. са 15,21% за CET 1 и 19,05% за общата капиталова адекватност.
Според БНБ, динамиката на показателите за капиталова адекватност се дължи на регулаторни промени, динамиката в общия размер на рисковите експозиции, капитала и промени, свързани с процеси на консолидация.
Съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, през първото тримесечие на 2020г. беше приложено рисково тегло от 100% за българските държавни ценни книжа, деноминирани в евро, което доведе до увеличаване на рисково претеглените активи. Междувременно, във връзка с пандемията от COVID-19, през първото тримесечие на 2020г. БНБ обяви мерки за банковия сектор, сред които капитализиране на пълния обем на печалбата в банковата система за миналата година в размер на 1,6 млрд. лв. Решението на БНБ банките да не разпределят дивидент компенсира ефекта от увеличеното рисково тегло за българските държавни ценни книжа, деноминирани в евро, през второто тримесечие на 2020г.
Съгласно решението на ЕК от април 2020г. за т.нар. “Quick fix” на Регламент (ЕС) № 575/2013, част от действията на ЕК в областта на банковия сектор, в отговор на последиците от коронавируса, българските държавни ценни книжа, деноминирани в евро, отново бяха приравнени на такива в местна валута, което означава приложимо рисково тегло от 0% до 2023г. Това води до намаляване на рисковите тегла на някои рисково претеглени активи на банките и съответно, до повишаване на капиталовата адекватност на ниво система.
Коефициентът на ликвидно покритие (LCR) е 279% в сравнение с 269,9% в края на 2019г. По данни на ЕЦБ, в края на септември 2020г. отношението на ликвидно покритие за банките, участващи в Единния надзорен механизъм, възлиза на 170,94%.
Петте най-големи банки, които, според класификацията на управление “Банков надзор” на БНБ, попадат в т.нар. първа група банки, формират 66,6% от общия размер на активите в банковата система. В края на 2019г. пазарният им дял бе 62,1%. Към 31 декември 2020г. пазарният дял на банките от втора група намалява от 34,7% до 30,4%, а този на трета група, в която влизат клоновете на чуждестранните банки, е без промяна при 3,2%.
По отношение на процесите по консолидация – през 2020г. приключи процесът по вливане на Експресбанк – банка във втора група, в Банка ДСК, която попада в първа група, според класификацията на БНБ.
На фона на предизвикателствата, породени от пандемията от COVID-19, кредитирането забавя своя темп на растеж, докато делът и размерът на необслужваните кредити продължават да намаляват. Към 31 декември 2020г. обемът на необслужвани кредити (с просрочие над 90 дни; без централни банки и кредитни институции) спада до 3,32 млрд. лв. (1,7 млрд. евро), или до 4,8% като дял.
Въпреки, че нивото на необслужвани кредити е над средното за ЕС, характерна за банковата система в България е по-високата степен на покритие с обезценка на брутните необслужвани кредити, в сравнение със средното ниво за страните от ЕС.
В края на 2020г. степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси в българската банкова система е на ниво от 62,6%. За сравнение, степента на покритие за европейските банки, по данни на ЕЦБ за третото тримесечие на 2020г., е 43,75%.
Независимо, че работи в една необичайна за всички икономически сектори в страната среда, съпроводена от множество ограничения, банковият сектор продължава да бъде стабилен, рентабилен, с високи нива на капиталова адекватност и ликвидност. Въпреки трудната икономическа ситуация и ограниченията, като положителни моменти за банковия сектор се очертават повишеното доверие в него, както и ускоряването на процесите на дигитална трансформация, към която банките вървят под натиска на все по-голямата нужда на гражданите и фирмите от банкови услуги от разстояние.
Нетният лихвен доход на банките спада с 3,5% на годишна база (при минимален ръст от 0,1% на годишна база в края на 2019г.) и към декември 2020г. възлиза на 2,649 млрд. лв. (1,35 млрд. евро), на фона на забавянето на кредитната активност през годината. В края на 2020г. нетният доход от такси и комисиони се понижава с 6,1% на годишна база (при ръст от 3,8% в края на 2019г.) до 1,04 млрд. лв. (532 млн. евро). Към 31 декември 2020г. нетната печалба на банковата система е 814,7 млн. лв. (416,6 млн. евро), при 1,675 млрд. лв. (856,4 млн. евро) година по-рано.
Влияние върху финансовия резултат на сектора оказват извършените разходи за обезценка и начислени провизии, динамиката при кредитната активност, по-ниските приходи от такси и комисиони, ниските лихвени проценти, управлението на разходите за дейността и качеството на кредитния портфейл, както и някои еднократни ефекти.
Към 31 декември 2020г. нивото на показателя за възвръщаемост на активите (ROA) намалява до 0,66% от 1,47% към 31 декември 2019г. Възвръщаемостта на капитала (ROЕ) се понижава до 5,3% от 11,6% за същия период.
Източник: БНБ, собствени изчисления
Изминалата 2020г. се характеризира с минимален спад на средните лихвени проценти по новодоговорените депозити и кредити. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет за домакинства в левове се понижава с 3 базисни пункта до 0,14% от 0,17%, колкото бе към края на 2019г. При депозитите в евро има спад от 6 базисни пункта до 0,14% от 0,20%. Средният лихвен процент за новодоговорените депозити с договорен матуритет за нефинансови предприятия спада до -0,05% от 0,05% за депозити в левове, а нараства до 0,02% от -0,04% за тези в евро.
Към края на декември 2020г. годишният процент на разходите (ГПР), който, освен лихвата, включва и всички такси и комисиони, свързани с кредита, се понижава до 3,07% от 3,32% за жилищните кредити в левове, а нараства до 3,61% от 3,50% за тези в евро спрямо година по-рано. Нивото на ГПР при потребителските кредити в левове е 9,53% и 3,96% за тези в евро, при 10,96% и 4,02%, съответно, в края на миналата година. Средните лихвени проценти по новоотпуснатите кредити за нефинансови предприятия спадат до 2,80% за тези в левове и до 2,15% за тези в евро от 2,86% и 2,65%, съответно.
В трудната ситуация през 2020г. банките изиграват същетвената роля на партньори на своите клиенти, включвайки се в различни програми, целящи отпускане на кредити на физически лица и на големи, малки и средни предприятия, които изпитват затруднения, в резултат на пандемията от COVID-19.
С цел да смекчи последиците от пандемията и да подкрепи домакинствата и предприятията в България, Асоциация на банките в България предложи, а Българската народна банка утвърди през април 2020г. Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции във връзка с предприетите от органите на Република България действия за ограничаване на пандемията от COVID-19 и последиците от тях (утвърден от БНБ на 10.04.2020г. и с изменения, утвърдени от БНБ на 09.07.2020г. и на 10.12.2020г.).
Той е плод на усиленото сътрудничество, както вътре в сектора, така и между банките и българските държавни институции, като към края на 2020г. са одобрени близо 90 хил. искания за разсрочване на задължения на граждани и фирми на обща стойност над 8 млрд. лв. (4,09 млрд. евро). В данните БНБ отчита и доброволно отказалите се кредитополучатели, първоначално подали молба за ползване на възможностите на мораториума, и на онези, за които гратисният период по мораториума е изтекъл.
Макар и в сянката на икономическа и здравна криза, през 2020г. българският лев беше включен във валутния механизъм (ERM II), което е изключително важен етап по пътя на присъединяване на страната към еврозоната. Считано от 1 октомври 2020г., България, заедно с присъединяването към Единния надзорен механизъм и началото на тясното сътрудничество между БНБ и Европейската централна банка, се присъедини и към Единния механизъм за преструктуриране. В резултат, пет банки, определени като значими, преминаха към прекия надзор над ЕЦБ, което предполага множество нови ангажименти за банките.
Консолидирани данни за банковата система в България към 31 декември 2020г.
Счетоводен баланс (Отчет за финансовото състояние) – основни позиции:
