Състоянието на икономиката на България и постепенното възстановяване на икономическите сектори от пандемията от COVID-19 предопределят дейността на банковия сектор през 2021г. Въпреки че прогнозите на редица европейски и международни институции са за потенциално по-бавен растеж на българската икономика, спрямо европейската и световната, очакванията са през 2022г. икономиката на България да се върне на нивата, последно наблюдавани през 2019г., или преди кризата с коронавируса. Все пак, следва да се имат предвид и развитията на международната политическа обстановка. Като цяло, 2021г. се характеризира с по-ниски разходи за обезценки и начислени провизии, увеличени темпове на кредитиране, ниски и отрицателни лихвени проценти и подобряване на резултатите на банковия сектор.
Към 31 декември 2021г. в България работят 25 банки, като седем от тях са клонове на чуждестранни банки. Общата сума на активите на банковата система нараства с 9,2% до 135,41 млрд. лв. (69,23 млрд. евро) спрямо 2020г.
Делът на кредитите и вземанията от общите активи се понижава до 58,2%, в сравнение с 58,9% в края на декември 2020г. Делът на паричните средства се понижава до 21% от 21,9%, а този на финансовите инструменти нараства до 16,7% от 14,6% преди година.
Депозитите, привлечени от банките, продължават своя растеж. В края на декември 2021г. тяхната сума достига 101,9 млрд. лв. (52,1 млрд. евро), или 78% от БВП, въпреки ниските нива на лихвените проценти. Това е доказателство за доверието към системата и подчертава водещата роля на банките във финансовото посредничество. Увеличаването на депозитите е резултат както от формирането на спестявания с предпазна цел, така и от високата склонност към спестяване от страна на домакинствата, които държат около две трети от депозитите в банковата система (65,3% в края на декември 2021г.).
Капиталовата позиция на банковия сектор продължава да се характеризира със значителен капиталов излишък над регулаторните изисквания за съотношенията на капиталова адекватност и ликвидно покритие на системно и на местно ниво, а също така и спрямо средните равнища за европейските банки.
В края на 2021г. съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (т.нар. CET 1) за цялата банкова система е 21,66%, а съотношението на обща капиталова адекватност – 22,62%. Показателите за капиталова адекватност на банките в България са над средните нива за европейските банки, които, по данни на ЕЦБ, към края на третото тримесечие на 2021г. са 15,47% за CET 1 и 19,30% за общата капиталова адекватност.
Според Българската народна банка (БНБ), динамиката на показателите за капиталова адекватност се дължи на регулаторни промени, динамиката в общия размер на рисковите експозиции и реализираната печалба.
Коефициентът на ликвидно покритие (LCR) е 274,1%, в сравнение с 279% в края на 2020г. По данни на ЕЦБ, в края на септември 2021г. отношението на ликвидно покритие за банките, участващи в Единния надзорен механизъм, възлиза на 173,78%
Петте най-големи банки, които, според класификацията на управление “Банков надзор” на БНБ, попадат в т.нар. първа група банки, формират 66,9% от общия размер на активите в банковата система. В края на 2020г. пазарният им дял бе 66,6%. Към 31 декември 2021г. пазарният дял на банките от втора група намалява от 30,2% до 30,1%, а този на трета група, в която влизат клоновете на чуждестранните банки, се понижава до 3% от 3,2%.
По отношение на процесите по консолидация – през 2021г. белгийската банка KBC и базираната в Австрия Raiffeisen Bank International сключиха споразумение KBC да придобие 100% от акциите на Райфайзенбанк България ЕАД, която е банка от втора група, според класификацията на БНБ.
На фона на постепенното възстановяване на българската икономика от пандемията от COVID-19, кредитирането увеличава своя темп на растеж, докато делът и размерът на необслужваните кредити продължават да намаляват. В края на 2021г. изтича и действието на приетия Ред за отсрочване на задължения. Към 31 декември 2021г. обемът на необслужвани кредити (с просрочие над 90 дни; без централни банки и кредитни институции) спада до 3,07 млрд. лв. (1,57 млрд. евро), или до 4,05% като дял.
Въпреки, че нивото на необслужвани кредити е над средното за ЕС, характерна за банковата система в България е по-високата степен на покритие с обезценка на брутните необслужвани кредити, в сравнение със средното ниво за страните от ЕС.
В края на 2021г. степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси в българската банкова система е на ниво от 72,1%. За сравнение, степента на покритие за европейските банки, по данни на ЕЦБ за третото тримесечие на 2021г., е 43,34%.
В условията на предизвикателства в икономическата и регулаторна среда банковият сектор продължава да бъде стабилен, рентабилен, с високи нива на капиталова адекватност и ликвидност. Като основни тенденции за банковия сектор се очертават ускорените процеси по дигитална трансформация, киберсигурност и управление на процесите и процедурите, насочени към прехода към и постигането на зелена и устойчива икономика.
Нетният лихвен доход на банките нараства с 4,5% на годишна база (при спад от 3,5% на годишна база в края на 2020г.) и към декември 2021г. възлиза на 2,76 млрд. лв. (1,41 млрд. евро), на фона на повишената кредитната активност през годината. В края на 2021г. нетният доход от такси и комисиони се покачва с 19,5% на годишна база (при спад от 6,1% в края на 2020г.) до 1,24 млрд. лв. (634 млн. евро). Към 31 декември 2021г. нетната печалба на банковата система е 1,416 млрд. лв. (724 млн. евро), при 814,7 млн. лв. (416,6 млн. евро) година по-рано.
Състоянието нa иĸoнoмиĸaтa на България и нейното постепенно възстановяване от пандемията от COVID-19 продължава да e определящо за дейността и резултатите нa бaнĸoвия сектор. Влияние върху финансовия резултат нa бaнĸoвaтa система oĸaзвaт значително по-ниските разходи за обезценки и начислени провизии, увеличеният темп на ĸpeдитиpaнe и на бизнес активността, които се отразяват на нетния лихвен доход и на нетния доход от тaĸcи и ĸoмиcиoни, ниските лихвени проценти, управлението нa ĸaчecтвoтo нa ĸpeдитния пopтфeйл. Πo-ниcĸитe разходи за фондове за пpecтpyĸтypиpaнe и схемата за гарантиране нa депозитите, но и по-високите административни разходи също oĸaзвaт влияние върху общата печалба нa системата.
Към 31 декември 2021г. нивото на показателя за възвръщаемост на активите (ROA) нараства до 1,05% от 0,66% към 31 декември 2020г. Възвръщаемостта на капитала (ROЕ) се повишава до 8,5% от 5,3% за същия период.
Източник: БНБ, собствени изчисления
Изминалата 2021г. се характеризира с минимален спад на средните лихвени проценти по новодоговорените депозити и кредити. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет за домакинства в левове се понижава с 4 базисни пункта до 0,10% от 0,14%, колкото бе към края на 2020г. При депозитите в евро има спад от 6 базисни пункта до 0,08% от 0,14%. Средният лихвен процент за новодоговорените депозити с договорен матуритет за нефинансови предприятия спада до -0,19% от -0,05% за депозити в левове, а нараства до 0,06% от 0,02% за тези в евро.
Към края на декември 2021г. годишният процент на разходите (ГПР), който, освен лихвата, включва и всички такси и комисиони, свързани с кредита, се понижава до 2,86% от 3,07% за жилищните кредити в левове и до 3,16% от 3,61% за тези в евро, спрямо година по-рано. Нивото на ГПР при потребителските кредити в левове е 9,04% и 3,33% за тези в евро, при 9,53% и 3,96%, съответно, в края на миналата година. Средните лихвени проценти по новоотпуснатите кредити за нефинансови предприятия спадат до 2,39% от 2,80% за тези в левове, а нарастват минимално до 2,17% от 2,15% за тези в евро.
Успоредно с икономическото възстановяване, влиянието на редица регулации и регулаторни изисквания също оказват влияние върху дейността на банковия сектор.
Като част от регулаторната рамка Базел III, считано от 28 юни 2021г. се прилага отношение на нетно стабилно финансиране (ОНСФ) в съответствие с чл. 430, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 575/2013. Информацията за него отчитат всички кредитни институции в България (без клоновете на чуждестранни банки от ЕС) с тримесечна честота на индивидуална и консолидирана основа. От края на юни 2021г. регулаторното изискване е те да поддържат равнище на отношението, което да бъде равно на или по-голямо от 100%. По данни на БНБ, към 30 септември 2021г. всички банки в България спазват това изискване, а агрегираното за банковата система ниво на ОНСФ е 163%. Наличното стабилно финансиране възлиза на 103,7 млрд. лв. (53 млрд. евро), а изискваното стабилно финансиране (знаменателят на ОНСФ) – на 63,6 млрд. лв. (32,52 млрд. евро).
През септември 2021г. БНБ определи нивата на буфера за други системно значими институции (ДСЗИ) за осем банки, които от 1 януари 2022г. ще бъдат в интервала 0,50%-1%. Увеличаването на антицикличния капиталов буфер от БНБ, считано от октомври 2022г., на ниво от 0,5% до 1%, приложимо към местни кредитни рискови експозиции и обявеното повишение до 1,5% от 1 януари 2023г., също ще окажат въздействие върху капиталовите индикатори. През 2021г. бе проведен и редовният двугодишен преглед на буфера за системен риск, като Управителният съвет на БНБ потвърди нивото му на 3% от размера на местните рискови експозиции на банките.
Дейността на банковата система преминава и под влиянието на членството в Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране, установеното тясно сътрудничество между БНБ и ЕЦБ и включването на българския лев във валутния механизъм (ERM II). В този контекст, България работи по план за приемането на еврото с технически срок 1 януари 2024г.