През 2023г. икономиката на България забави ръста си спрямо предходната година, но остана над средните нива за ЕС и еврозоната. Влияние върху нея оказаха както негативните ефекти от войната в Украйна, така и и затягането на паричната политика в Европa и България, която макар и по-бавно започна да оказва влияние върху банковия сектор у нас. Тези процеси предопределиха и дейността му през 2023 г. Въпреки високата инфлация и външните шокове, българската икономика продължава да расте през 2023г., подкрепена от доброто представяне на износа, ръста на доходите и повишеното потребление. По-силното представяне на икономиката се отразява и върху резултатите и дейността на банковия сектор. Изминалата година се характеризира с по-ниски разходи за обезценки и начислени провизии, увеличени темпове на кредитиране, повишени лихвени проценти и подобрени резултати на банковия сектор.
Към 31 декември 2023 г. в България оперират 23 банки, като шест от тях са клонове на чуждестранни банки. Общата сума на активите на банковата система нараства с 10,7% до 172,08 млрд. лв. (87,98 млрд. евро) спрямо 2022 г.
Делът на кредитите и авансите от общите активи се повишава от 59,6% до 60,0% в края на декември 2023 г. Делът на паричните средства се запазва на ниво от 21%, а този на портфейлите с ценни книжа се понижава незначително от 15,2% до 15,1%.
Депозитите, привлечени от банките, продължават да нарастват. В края на декември 2023 г. общата сума на депозитите в банковата система достига 147,3 млрд. лв. (79% от прогнозния БВП), отбелязвайки годишен ръст от 9,9%. Доверието в банковата система се запазва стабилно на фона на високата склонност към спестяване от страна на домакинствата, които държат около две трети от депозитите в банковата система (56,1% в края на декември 2023 г.).
През 2023 г. банковият сектор продължава да поддържа солидна капиталова позиция, поддържайки съотношенията на капиталова адекватност и ликвидно покритие значително над регулаторните изисквания на системно и на местно ниво, а също така и спрямо средното равнище за европейските банки.
В края на 2023 г. съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (т.нар. CET 1) за цялата банкова система е 20,07%, а съотношението на обща капиталова адекватност – 21,65%. Показателите за капиталова адекватност на банките в България са над средните нива за европейските банки, които, по данни на ЕЦБ, към края на третото тримесечие на 2023г. са 15,61%, за CET 1 и 19,69% за общата капиталова адекватност.
Коефициентът на ликвидно покритие (LCR) е 246,7% при 235% в края на 2022 г. По данни на ЕЦБ в края на септември 2023 г. отношението на ликвидно покритие за банките, участващи в Единния надзорен механизъм, възлиза на 160,7%.
Петте най-големи банки според класификацията на управление „Банков надзор“ на БНБ (т.нар. първа група банки) формират 76,8% от общия размер на активите в банковата система. В края на 2022 г. пазарният им дял достига 67,2%. Към 31 декември 2023 г. пазарният дял на банките от втора група намалява от 29,4% до 20,7%, а тези на трета група, в която влизат клоновете на чуждестранните банки, се понижава от 3,4% до 2,5%.
Размерът на необслужваните кредити продължава да намалява и през 2023 г. Към 31 декември 2023 г. обемът на необслужваните кредити (с просрочие над 90 дни; без централни банки и кредитни институции) спада до 2,2 млрд. лв. (1,1 млрд. евро), или до 2,27% като дял.
Въпреки че нивото на необслужвани кредити е над средното за ЕС, банковата система в България продължава да поддържа по-висока степен на покритие с обезценка на брутните необслужвани кредити в сравнение със средното ниво за страните от ЕС.
В края на 2023 г. степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси в българската банкова система е на ниво от 81,03%. По последни данни на ЕБО степента на покритие за европейските банки е 42,55% към края на третото тримесечие на 2023 г.
Въпреки икономическите предизвикателства, свързани с несигурната международна обстановка, в т.ч. в близост до България, банковият сектор остана стабилен и запазва солидна капиталова и ликвидна позиция. Като основни тенденции за банковия сектор през 2023 г. се открояват ускорените процеси по дигитализацията на банковите продукти и услуги, незабавните плащания BLINK, както и постигането на целите и регулаторните изисквания, свързани с прехода към зелена и устойчива икономика.
Нетният лихвен доход на банките нараства с 50,4% на годишна база (при ръст от 17% на годишна база в края на 2022 г.) и към декември 2023 г. възлиза на 4,9 млрд. лв. (2,48 млрд. евро) на фона на повишената кредитната активност през годината. В края на 2023 г. нетният доход от такси и комисиони се покачва с 4,3% на годишна база (при ръст от 15,2% в края на 2022 г.) до 1,5 млрд. лв. (762 млн. евро). Към 31 декември 2023 г. нетната печалба на банковата система е в размер на 3,416 млрд. лв. (1,75 млрд. евро) при 2,079 млрд. лв. (1,06 млрд. евро) година по-рано.
През 2023 г. икономическата активност беше изправена пред по-слабо външно търсене, продължаващ ценови натиск и по-високи лихвени проценти в еврозоната. Въпреки това, частното потребление се разшири, подкрепено от доброто представяне на пазара на труда, както от повишеното потребителско доверие, намалението на инфлацията и високата кредитна активност, което е определящо за дейността и резултатите на банковия сектор. Влияние върху финансовия резултат на банковата система оказват двуцифреният ръст на обема на кредити в почти всички бизнес сегменти, които се отразяват върху нетния лихвен доход и нетния доход от тaĸcи и ĸoмиcиoни, започналото повишение на лихвените проценти по някои кредити и по-бавния темп на нарастване на лихвените проценти по депозитите, както и по-ниските разходи за обезценки.
Към 31 декември 2023 г. нивото на показателя за възвръщаемост на активите (ROA) нараства до 2,1% от 1,4% към 31 декември 2022 г. Възвръщаемостта на капитала (ROЕ) се повишава до 18,5% от 12,3% за същия период.
Източник: БНБ, собствени изчисления
През изминалата 2023 г. се наблюдава постепенно увеличение на средните лихвени проценти по новодоговорените депозити. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет за домакинства в левове се повишава с 62 базисни точки от 0,33% в края на 2022 г. до 0,95%. При депозитите в евро се отчита повишение от 14 базисни точки от 1,27% до 1,41%. Средният лихвен процент за новодоговорените депозити с договорен матуритет за нефинансови предприятия се повишава от 0.43% до 2.25% за депозитите в левове и нараства от 0,47% до 2,88% за тези в евро.
Към края на декември 2023 г. годишният процент на разходите (ГПР), който освен лихвата включва и всички такси и комисиони, свързани с кредита, намалява от 2,87% в края на 2022 г. до 2,86% за жилищните кредити в левове и от 3,61% до 2,95% за тези в евро. Нивото на ГПР при потребителските кредити в левове е 10,14% и 3,86% за тези в евро (при 10,16% и 4,94%, съответно, в края на миналата година). Средните лихвени проценти по новоотпуснатите кредити за нефинансови предприятия се повишават от 3,12% до 4,55% за тези в левове, а за тези в евро нарастват от 3,92% до 5,85%.
Влиянието на редица регулации и регулаторни изисквания също оказват влияние върху представянето на банковия сектор.
Считано от 1 юни 2023 г. БНБ увеличи процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от 10% на 12%.
През 2023г. осем банки са определени от БНБ като банки със системно значение на местно ниво (ДСЗИ), като нивата на буфера за ДСЗИ са в интервала 0,50% – 1%. От 1 януари 2023 г. антицикличният капиталов буфер беше увеличен от БНБ от 1% до 1,5%, а от 1 октомври 2023г. този капиталов буфер беше увеличен до 2%. Тези промени оказаха въздействие върху капиталовите индикатори на банковия сектор през изминалата година.
Дейността на банковата система през 2023 г. преминава и под влиянието на подготовката на банките за бъдещото въвеждане на еврото.
Консолидирани данни за банковата система в България към 31 декември 2023г.
Счетоводен баланс (Отчет за финансовото състояние) – основни позиции:
