В публичното пространство темата за банковите печалби често е съпътствана от твърдения, които невинаги отразяват цялата картина. Затова събрахме пет от най-разпространените от тях и ги разгледахме през призмата на фактите и данните. Целта ни е да внесем повече яснота и контекст в обществения разговор за банките и ролята им в икономиката.
Твърдение: 588% ръст на печалбите в банковия сектор
Факти: През 2019 г. печалбата на банковия сектор е 0,82 млрд. евро, а през 2025 г. – 1,85 млрд. евро, което е далеч под 588% ръст.
През 2020 г. вследствие на пандемията, печалбата на банковия сектор бележи съществено понижение от 51% и достига 0,42 млрд. евро. Именно изборът на кризисна година за референтна създава впечатлението за съществен ръст на печалбата впоследствие. Но дори при избора на тази извънредна пандемична година ръстът от 0,42 млрд. евро до 1,85 млрд. евро e далеч по-малко от 588%.
Темпът на нарастване на печалбата напълно съответства на този при активите, капитала и кредитното портфолио, както и при други макроикономически индикатори като БВП, които са нараснали приблизително 2 пъти за периода 2019-2025 г. Не може да се говори за нарастване само на една от тези величини – всички те логично и пропорционално се повишават в съвкупност, вследствие на икономическата активност и положителното развитие на икономиката в страната.
Източник: изчисления на АББ по данни на БНБ
Твърдение: Таксите носят половината от печалбата на банките
Факти: Приходите от банкови такси се съдържат в нелихвения доход на банките. По данни на Европейския банков орган средният му размер в ЕС и ЕИП е 28,6%. За цялата банкова система у нас той е 19,5% – далеч под половината и значително под средното. В него се включват също консултантски услуги, управление на активи, брокерски и попечителски услуги, пласиране на емисии, разпространение на инвестиционни продукти и др. Затова таксите, които потребителите заплащат, представляват малка част от тези 19,5%.
Проучване на АББ през 2025 г. показа, че цената на преводите през дигитални канали са до 5,4 пъти по-ниски спрямо тези на хартиен носител, а делът им за банковата система е над 76%. От своя страна, абонаментните пакети за обслужване осигуряват над 6 пъти по-ниска цена спрямо използването на единични услуги от тарифите на банките.
Източник: изчисления на АББ по данни на БНБ и данни на Европейски банков орган
Твърдение: 45% от печалбата на банките се изнася като дивидент
Факти: Поради кризата, която пандемията предизвика, в периода 2020-2022 г. на банките беше забранено да разпределят дивидент. От 2018 г. насам инвестициите и реинвестициите (изразени в увеличение на собствения капитал на банките) надвишават 5,5 млрд. евро. Ако сравним тази сума, с реализираните през периода печалби, то тя е над 70%. Това означава, че срещу всяко 1 евро печалба, стоят 70 евроцента инвестирани и реинвенстирани обратно в страната.
Източник: изчисления на АББ по данни на БНБ
Твърдение: Печалбите на банките са от високи лихви
Факти: През 2022 г. лихвеният цикъл се обърна и в редица държави по света започна повишаване на лихвите. Банките в България обаче продължиха да понижават лихвите. Ипотечните кредити у нас са най-достъпните в Европа – към края на първото полугодие на 2026 г. ГПР за жилищни кредити в България е най-нисък в цялата еврозона – 2,75%. Лихвеният процент по новоотпуснати жилищни кредити е още по-нисък – 2,41%.
Източник: данни на ЕЦБ
Твърдение: Банките не допринасят достатъчно за обществото
Факти: По време на пандемията в рамките на частния мораториум по кредитите банките отложиха плащания за над 5 млрд. евро. Клиентите получиха възможност да не плащат вноски по своите кредити, докато не възстановят нормалния си ритъм на работа и икономическа активност.
Секторът беше водещ в усилията за присъединяването на държавата към еврозоната и осигури плавен преход – като вложи значителни собствени финансови, технологични и човешки ресурси за над 255 млн. евро.
Банките са сред най-големите данъкоплатци, като вследствие на глобалния данък, въведен през 2024 г., те вече са с 50% по-висок данък спрямо другите задължени лица. Същевременно са важен инвеститор в държавни ценни книжа, което подпомага държавата да финансира своя дълг при изгодни условия. Именно обезценката на ДЦК в периода 2020-2022 г. доведе до загуби от приблизително 450 млн. евро. Тъкмо контрастът между този ефект и последвалото възстановяване също е използван при определянето на привидната “свръхпечалба“.
Източник: изчисления на АББ и данни на БНБ
